Здравни претенции за хранителни добавки: какво е позволено да се казва в България

Какво е „здравна претенция"

Регламент (ЕО) № 1924/2006 определя здравната претенция като всяко твърдение, че съществува връзка между храна или нейна съставка и здравето. „Допринася за нормалната функция на имунната система" е претенция. „Помага при простатата" — също. Разликата е, че първата е в списъка на одобрените, а втората не е.

Правилото по чл. 10 е: здравни претенции се използват само ако са разрешени и включени в списъка на Съюза. Списъкът на т.нар. общи претенции по чл. 13, пар. 1 е приет с Регламент (ЕС) № 432/2012 и съдържа 222 претенции — почти всички за витамини и минерали. Претенцията може да се използва само при условията, посочени за нея; за витамините и минералите обичайното условие е храната да бъде поне „източник" на съответното вещество.

Кога храната е „източник"

Приложението към Регламент 1924/2006 определя: „източник на [витамин/минерал]" — най-малко 15 % от референтната стойност за прием (РСП) на порция (при добавките — на препоръчителна дневна доза). Референтните стойности са в приложение XIII към Регламент (ЕС) № 1169/2011: цинк 10 mg, селен 55 µg, витамин C 80 mg, ниацин 16 mg.

Именно затова на страницата на Masculanix цитираме претенции за цинк, селен, витамин C и ниацин: етикетът посочва по 50 % от РСП в 1 капсула, което е над прага от 15 %. Формулировките са дословни — „допринася за поддържането на нормални нива на тестостерон в кръвта", „допринася за нормална сперматогенеза", „допринася за намаляване на чувството на отпадналост и умора". Без числото на етикета нямаше да можем да проверим условието и нямаше да цитираме претенцията.

Растителните съставки: списъкът „on hold"

За растителните вещества (т.нар. botanicals — сао палмето, женшен и стотици други) Европейската комисия спря оценката през 2010 г. Претенциите за тях са в списък „on hold" (изчакващи). По чл. 28, пар. 5 и 6 от Регламент 1924/2006 претенции, подадени в срок, могат да се използват на отговорност на оператора, докато не бъде взето решение — при условие че отговарят на общите изисквания на регламента.

Съдът на Европейския съюз в решение от 30 април 2025 г. по дело C-386/23 уточни, че самото фигуриране на дадена претенция в списъка on hold не е достатъчно за нейното използване; такива претенции са недопустими, освен ако конкретното използване не се ползва от преходния режим по чл. 28, пар. 6. На практика това означава, че рекламодателят трябва да може да докаже, че конкретната претенция е подадена по реда и в срока по регламента и че отговаря на общите изисквания — а не просто да се позове на списъка.

Затова за сао палмето и женшена в Masculanix не твърдим действие. Монографиите на Европейската агенция по лекарствата за плода на сао палмето (Sabalis serrulatae fructus) и корена на женшен (Ginseng radix) документират традиционна употреба, но се отнасят за растителни лекарствени продукти с определени екстракти и дози и не могат да се използват като здравни претенции за хранителна добавка.

Аминокиселините: аргинин и цитрулин

Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) е оценил претенции за L-аргинин (например за кръвообращението и за спортни постижения) и не е установил причинно-следствена връзка — тези претенции са отхвърлени. За L-цитрулин няма одобрени претенции. Следователно за двете аминокиселини в Masculanix посочваме само количествата.

Какво не може да се казва за никоя добавка

• Че лекува, предотвратява или диагностицира заболяване — забранено от чл. 7 на Регламент 1169/2011 и от Закона за храните (такива твърдения са запазени за лекарствата).
• Претенции, позоваващи се на препоръки на отделни лекари или специалисти (чл. 12, б. „в" от Регламент 1924/2006). Правилата на продавача също забраняват използването на министри, известни лекари и публични личности.
• Претенции, че здравето може да пострада без консумацията на продукта.
• Претенции за скорост или степен на въздействие („резултат за 7 дни").

Кой контролира в България

Хранителните добавки се пускат на пазара след уведомяване на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) по реда на чл. 79–80 от Закона за храните и Наредбата за хранителните добавки (в сила от 30.12.2021 г.); БАБХ води публичен регистър. Контролът върху етикетирането и рекламата на храни е на БАБХ, а върху нелоялните търговски практики спрямо потребителите — на Комисията за защита на потребителите по ЗЗП. Рекламата подлежи и на Закона за защита на конкуренцията в частта за заблуждаваща реклама.

Как да четеш реклама на добавка

1. Търси количества на етикета. Без число претенцията за витамин или минерал не може да бъде проверена.
2. Сравни формулировката с Регламент 432/2012 — одобрените претенции винаги са „допринася за…", а не „лекува", „възстановява", „повишава".
3. Растителен екстракт с обещание за действие = претенция, която най-вероятно не е одобрена.
4. „Препоръчано от д-р…" в реклама на храна е нарушение на чл. 12 от Регламент 1924/2006.
5. Отзивите със звездички без дата и проверка нямат стойност.

Този текст е информационен, не е правна консултация и не замества четенето на етикета на продукта.